торен

Речник на българския език

1. то̀рен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

то̀рна, то̀рно, мн. то̀рни, прил. Който се тори. Торна нива.

Грешни изписвания (1)

  • торин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. то-рен
непълен член тор-ния
пълен член тор-ни-ят
ж. р. тор-на
членувано тор-на-та
ср. р. тор-но
членувано тор-но-то
мн. ч. тор-ни
членувано тор-ни-те

2. торен — мин. страд. прич. м. р.

торен е производна форма на торя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки