тореадор

Речник на българския език

тореадо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. тореадо̀ри, м. Участник в борба с бикове пред публика (в корида).

Грешни изписвания (7)

  • тореъдор
  • ториадор
  • ториъдор
  • туреадор
  • туреъдор
  • туриадор
  • туриъдор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-ре-а-дор
непълен член то-ре-а-до-ра
пълен член то-ре-а-до-рът
мн.ч. то-ре-а-до-ри
членувано то-ре-а-до-ри-те
бройна форма то-ре-а-до-ри
звателна форма то-ре-а-до-ре