топчица

Речник на българския език

то̀пчица съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

вж. то̀пка

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • топчеца
  • топчецъ
  • топчицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-чи-ца
членувано топ-чи-ца-та
мн.ч. топ-чи-ци
членувано топ-чи-ци-те
звателна форма топ-чи-це