топчиновничка

Речник на българския език

топчиновничка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-чи-нов-нич-ка
членувано топ-чи-нов-нич-ка-та
мн.ч. топ-чи-нов-нич-ки
членувано топ-чи-нов-нич-ки-те
звателна форма топ-чи-нов-нич-ке