топчиновник

Речник на българския език

топчиновник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-чи-нов-ник
непълен член топ-чи-нов-ни-ка
пълен член топ-чи-нов-ни-кът
мн.ч. топ-чи-нов-ни-ци
членувано топ-чи-нов-ни-ци-те
бройна форма топ-чи-нов-ни-ци
звателна форма топ-чи-нов-ни-ко