топчетиво

Речник на българския език

топчетиво съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-че-ти-во
членувано топ-че-ти-во-то
мн.ч. топ-че-ти-ва
членувано топ-че-ти-ва-та