топхубавица

Речник на българския език

топхубавица съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-ху-ба-ви-ца
членувано топ-ху-ба-ви-ца-та
мн.ч. топ-ху-ба-ви-ци
членувано топ-ху-ба-ви-ци-те
звателна форма топ-ху-ба-ви-це