топследовател

Речник на българския език

топследовател съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-с-ле-до-ва-тел
непълен член топ-с-ле-до-ва-те-ля
пълен член топ-с-ле-до-ва-те-лят
мн.ч. топ-с-ле-до-ва-те-ли
членувано топ-с-ле-до-ва-те-ли-те
бройна форма топ-с-ле-до-ва-те-ли
звателна форма топ-с-ле-до-ва-те-лю