топпрокурор

Речник на българския език

топпрокурор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-про-ку-рор
непълен член топ-про-ку-ро-ра
пълен член топ-про-ку-ро-рът
мн.ч. топ-про-ку-ро-ри
членувано топ-про-ку-ро-ри-те
бройна форма топ-про-ку-ро-ри
звателна форма топ-про-ку-ро-ре