топприоритет

Речник на българския език

топприоритет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-при-о-ри-тет
непълен член топ-при-о-ри-те-та
пълен член топ-при-о-ри-те-тът
мн.ч. топ-при-о-ри-те-ти
членувано топ-при-о-ри-те-ти-те
бройна форма топ-при-о-ри-те-та
звателна форма