топпостижение

Речник на българския език

топпостижение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-пос-ти-же-ние
членувано топ-пос-ти-же-ни-е-то
мн.ч. топ-пос-ти-же-ния
членувано топ-пос-ти-же-ни-я-та