топпевица

Речник на българския език

топпевица съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-пе-ви-ца
членувано топ-пе-ви-ца-та
мн.ч. топ-пе-ви-ци
членувано топ-пе-ви-ци-те
звателна форма топ-пе-ви-цо