топпарче

Речник на българския език

топпарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-пар-че
членувано топ-пар-че-то
мн.ч. топ-пар-че-та
членувано топ-пар-че-та-та