топотличие

Речник на българския език

топотличие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-пот-ли-чие
членувано то-пот-ли-чи-е-то
мн.ч. то-пот-ли-чия
членувано то-пот-ли-чи-я-та