топонимия

Речник на българския език

топонѝмия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Дял от езикознанието, който проучва произхода, значението и употребата на географските названия.
2. Географските названия за една териториална област. Топонимията в Ловешко.
прил. топонимѝчен, топонимѝчна, топонимѝчно, мн. топонимѝчни.

Грешни изписвания (23)

  • топонимеа
  • топонимеъ
  • топонимея
  • топонимиа
  • топонимиъ
  • топунимеа
  • топунимеъ
  • топунимея
  • топунимиа
  • топунимиъ
  • топунимия
  • тупонимеа
  • тупонимеъ
  • тупонимея
  • тупонимиа
  • тупонимиъ
  • тупонимия
  • тупунимеа
  • тупунимеъ
  • тупунимея
  • тупунимиа
  • тупунимиъ
  • тупунимия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-по-ни-мия
членувано то-по-ни-ми-я-та
мн.ч. то-по-ни-мии
членувано то-по-ни-ми-и-те
звателна форма