топология

Речник на българския език

тополо̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Математическа дисциплина за топологичните свойства на фигурите (свойствата, които не се променят при еднозначно обратимите и двойно непрекъснатите съответствия).

Грешни изписвания (23)

  • топологеа
  • топологеъ
  • топологея
  • топологиа
  • топологиъ
  • топулогеа
  • топулогеъ
  • топулогея
  • топулогиа
  • топулогиъ
  • топулогия
  • тупологеа
  • тупологеъ
  • тупологея
  • тупологиа
  • тупологиъ
  • тупология
  • тупулогеа
  • тупулогеъ
  • тупулогея
  • тупулогиа
  • тупулогиъ
  • тупулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-по-ло-гия
членувано то-по-ло-ги-я-та
мн.ч. то-по-ло-гии
членувано то-по-ло-ги-и-те
звателна форма