топограф

Речник на българския език

топогра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. топогра̀фи, м. Специалист по топография.

Грешни изписвания (3)

  • топуграф
  • тупограф
  • тупуграф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-пог-раф
непълен член то-пог-ра-фа
пълен член то-пог-ра-фът
мн.ч. то-пог-ра-фи
членувано то-пог-ра-фи-те
бройна форма то-пог-ра-фа
звателна форма