топмитничар

Речник на българския език

топмитничар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-мит-ни-чар
непълен член топ-мит-ни-ча-ря
пълен член топ-мит-ни-ча-рят
мн.ч. топ-мит-ни-ча-ри
членувано топ-мит-ни-ча-ри-те
бройна форма топ-мит-ни-ча-ри
звателна форма топ-мит-ни-ча-рю