топлекар

Речник на българския език

топлекар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-ле-кар
непълен член топ-ле-ка-ря
пълен член топ-ле-ка-рят
мн.ч. топ-ле-ка-ри
членувано топ-ле-ка-ри-те
бройна форма топ-ле-ка-ри
звателна форма топ-ле-ка-рю