топкурортче

Речник на българския език

топкурортче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-ку-рор-т-че
членувано топ-ку-рор-т-че-то
мн.ч. топ-ку-рор-т-че-та
членувано топ-ку-рор-т-че-та-та