топкурорт

Речник на българския език

топкурорт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-ку-рорт
непълен член топ-ку-рор-та
пълен член топ-ку-рор-тът
мн.ч. топ-ку-рор-ти
членувано топ-ку-рор-ти-те
бройна форма топ-ку-рор-та
звателна форма