топкритик

Речник на българския език

топкритик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-к-ри-тик
непълен член топ-к-ри-ти-ка
пълен член топ-к-ри-ти-кът
мн.ч. топ-к-ри-ти-ци
членувано топ-к-ри-ти-ци-те
бройна форма топ-к-ри-ти-ци
звателна форма топ-к-ри-ти-ко