топен

Речник на българския език

1. топѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • тупен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. то-пен
непълен член то-пе-ния
пълен член то-пе-ни-ят
ж. р. то-пе-на
членувано то-пе-на-та
ср. р. то-пе-но
членувано то-пе-но-то
мн. ч. то-пе-ни
членувано то-пе-ни-те

2. топен — мин. страд. прич. м. р.

топен е производна форма на топя (мин. страд. прич. м. р.).