топгримьорче

Речник на българския език

топгримьорче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-г-ри-мьор-че
членувано топ-г-ри-мьор-че-то
мн.ч. топ-г-ри-мьор-че-та
членувано топ-г-ри-мьор-че-та-та