топбар

Речник на българския език

топбар съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-бар
непълен член топ-ба-ра
пълен член топ-ба-рът
мн.ч. топ-ба-ро-ве
членувано топ-ба-ро-ве-те
бройна форма топ-ба-ра
звателна форма