тонус

Речник на българския език

то̀нус — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Постоянно слабо съкращение на мускул, което не зависи от волята.
2. Напрежението, което обуславя дееспособността на организма. Нямам тонус. Вземам душ за тонус.

Грешни изписвания (1)

  • тонос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-нус
непълен член то-ну-са
пълен член то-ну-сът
мн.ч. то-ну-си
членувано то-ну-си-те
бройна форма то-ну-са
звателна форма —

Връзки