тонаж

Речник на българския език

тона̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Вместимост на товарно превозно средство, измерена в тонове.
2. Водоизместимост на плавателен съд, измерена в тонове.

Грешни изписвания (2)

  • тонаш
  • тунаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-наж
непълен член то-на-жа
пълен член то-на-жът
мн.ч. то-на-жи
членувано то-на-жи-те
бройна форма то-на-жа
звателна форма