толеранс

Речник на българския език

толера̀нс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Допустимо отклонение при мерене, за време и т. н. Предвиждам толеранс от два сантиметра. Давам ти толеранс от десет минути.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • толиранс
  • тулеранс
  • тулиранс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-ле-ранс
непълен член то-ле-ран-са
пълен член то-ле-ран-сът
мн.ч. то-ле-ран-си
членувано то-ле-ран-си-те
бройна форма то-ле-ран-са
звателна форма