товарач

Речник на българския език

товара̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. товара̀чи, м. Работник, чието занятие е да товари и разтоварва стоки, предмети.

Грешни изписвания (3)

  • товърач
  • туварач
  • тувърач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-ва-рач
непълен член то-ва-ра-ча
пълен член то-ва-ра-чът
мн.ч. то-ва-ра-чи
членувано то-ва-ра-чи-те
бройна форма то-ва-ра-чи
звателна форма то-ва-ра-чо