тифус

Речник на българския език

тѝфус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Остро заразно заболяване, протичащо с треска, с поражения на червата.

Грешни изписвания (1)

  • тифос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-фус
непълен член ти-фу-са
пълен член ти-фу-сът
мн.ч. ти-фу-си
членувано ти-фу-си-те
бройна форма ти-фу-са
звателна форма