титулярче

Речник на българския език

титулярче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • титулърче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-ту-ляр-че
членувано ти-ту-ляр-че-то
мн.ч. ти-ту-ляр-че-та
членувано ти-ту-ляр-че-та-та