тиранти

Речник на българския език

тира̀нти съществително име, плуралия тантум (тип 75) редактиране

Значение

само мн. Специални презрамки от широк ластик със закопчалки за придържане на панталони. Слагам си тиранти. Ходя с тиранти.

Грешни изписвания (3)

  • теранте
  • теранти
  • тиранте

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. ти-ран-ти
членувано ти-ран-ти-те