типология

Речник на българския език

типоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Научна класификация на предмети и явления по типове. Типология на езиците. Типология на горите.
прил. типологѝчески, типологѝческа, типологѝческо, мн. типологѝчески.

Грешни изписвания (23)

  • тепологеа
  • тепологеъ
  • тепологея
  • тепологиа
  • тепологиъ
  • тепология
  • тепулогеа
  • тепулогеъ
  • тепулогея
  • тепулогиа
  • тепулогиъ
  • тепулогия
  • типологеа
  • типологеъ
  • типологея
  • типологиа
  • типологиъ
  • типулогеа
  • типулогеъ
  • типулогея
  • типулогиа
  • типулогиъ
  • типулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-по-ло-гия
членувано ти-по-ло-ги-я-та
мн.ч. ти-по-ло-гии
членувано ти-по-ло-ги-и-те
звателна форма