типаж

Речник на българския език

типа̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • тепаш
  • типаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-паж
непълен член ти-па-жа
пълен член ти-па-жът
мн.ч. ти-па-жи
членувано ти-па-жи-те
бройна форма ти-па-жа
звателна форма