тим

Речник на българския език

тим — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тѝмът, тѝма, мн. тѝмове, (два) тѝма, м. В спорта — група от спортисти, които се състезават заедно с други такива групи; отбор.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тим
непълен член ти-ма
пълен член ти-мът
мн.ч. ти-мо-ве
членувано ти-мо-ве-те
бройна форма ти-ма
звателна форма —

Връзки