тилен

Речник на българския език

тѝлен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тѝлна, тѝлно, мн. тѝлни, прил. Който се отнася до тил (в 1 знач.). Тилна кост. Тилен лег.

Грешни изписвания (1)

  • тилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ти-лен
непълен член тил-ния
пълен член тил-ни-ят
ж. р. тил-на
членувано тил-на-та
ср. р. тил-но
членувано тил-но-то
мн. ч. тил-ни
членувано тил-ни-те

Връзки