тилда

Речник на българския език

тѝлда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец.
1. Диакритичен знак, използван в някои писмености на латинска основа и във фонетичната транскрипция.
2. Типографски знак, който в речниците означава изпусната повтаряща се дума или част от дума.

Грешни изписвания (1)

  • тилдъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тил-да
членувано тил-да-та
мн.ч. тил-ди
членувано тил-ди-те
звателна форма