тикване

Речник на българския език

тикване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тик-ва-не
членувано тик-ва-не-то
мн.ч. тик-ва-ния
членувано тик-ва-ни-я-та