тийнпоколение

Речник на българския език

тийнпоколение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тийн-по-ко-ле-ние
членувано тийн-по-ко-ле-ни-е-то
мн.ч. тийн-по-ко-ле-ния
членувано тийн-по-ко-ле-ни-я-та