тефлон

Речник на българския език

тефло̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Еластичен материал, който има изолационни свойства и се използва при изработване на домакински съдове.
2. Домакински съд от такъв материал.
прил. тефло̀нов, тефло̀нова, тефло̀ново, мн. тефло̀нови. Тефлонов тиган. Тефлоново покритие.

Грешни изписвания (1)

  • тифлон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. теф-лон
непълен член теф-ло-на
пълен член теф-ло-нът
мн.ч. теф-ло-ни
членувано теф-ло-ни-те
бройна форма теф-ло-на
звателна форма