тестяв

Речник на българския език

тестя̀в прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

тестя̀ва, тестя̀во, мн. тестя̀ви, прил. Разг.
1. Който е като тесто по форма и вид; тестен.
2. Който не е доопечен и част от него стои на тесто. Тестяв сладкиш.

Грешни изписвания (3)

  • тистяв
  • тестяф
  • тистяф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тес-тяв
непълен член тес-тя-вия
пълен член тес-тя-ви-ят
ж. р. тес-тя-ва
членувано тес-тя-ва-та
ср. р. тес-тя-во
членувано тес-тя-во-то
мн. ч. тес-тя-ви
членувано тес-тя-ви-те