тесто

Речник на българския език

тесто̀ — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. теста̀, ср.
1. Гъста смес от брашно и др., омесена с вода. Пухкаво тесто.
2. Гъста смес, каша от други вещества, забъркана с малко течност. Маджун на тесто.
• От друго тесто съм. — Различен съм.
• От същото тесто съм. — Еднакъв съм.

Грешни изписвания (1)

  • тисто

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тес-то
членувано тес-то-то
мн.ч. тес-та
членувано тес-та-та

Връзки