тестис

Речник на българския език

тѐстис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тѐстиси, (два) тѐстиса, м. Тестикул.

Грешни изписвания (1)

  • тестес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тес-тис
непълен член тес-ти-са
пълен член тес-ти-сът
мн.ч. тес-ти-си
членувано тес-ти-си-те
бройна форма тес-ти-са
звателна форма