тестикул

Речник на българския език

тестѝкул съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тестѝкули, (два) тестѝкула, м. Всяка една от двете полови жлези у мъжко същество; тестис. Тестикулите са разположени в торбичка.

Грешни изписвания (3)

  • тестикол
  • тистикол
  • тистикул

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тес-ти-кул
непълен член тес-ти-ку-ла
пълен член тес-ти-ку-лът
мн.ч. тес-ти-ку-ли
членувано тес-ти-ку-ли-те
бройна форма тес-ти-ку-ла
звателна форма