термофор

Речник на българския език

термофо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. термофо̀ри, (два) термофо̀ра, м. Плосък, обикн. гумен съд, в който се слага гореща вода, за да служи за затопляне; грейка.

Грешни изписвания (3)

  • термуфор
  • тирмофор
  • тирмуфор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тер-мо-фор
непълен член тер-мо-фо-ра
пълен член тер-мо-фо-рът
мн.ч. тер-мо-фо-ри
членувано тер-мо-фо-ри-те
бройна форма тер-мо-фо-ра
звателна форма