термос

Речник на българския език

тѐрмос съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тѐрмоси, (два) тѐрмоса, м. Специално пригоден съд за поддържане на температурата на поставените в него течности или храни. Двулитров термос.
прил. тѐрмосов, тѐрмосова, тѐрмосово, мн. тѐрмосови.

Грешни изписвания (1)

  • термус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тер-мос
непълен член тер-мо-са
пълен член тер-мо-сът
мн.ч. тер-мо-си
членувано тер-мо-си-те
бройна форма тер-мо-са
звателна форма