термитов

Речник на българския език

термѝтов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • термитув
  • тирмитов
  • тирмитув
  • термитоф
  • термитуф
  • тирмитоф
  • тирмитуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тер-ми-тов
непълен член тер-ми-то-вия
пълен член тер-ми-то-ви-ят
ж. р. тер-ми-то-ва
членувано тер-ми-то-ва-та
ср. р. тер-ми-то-во
членувано тер-ми-то-во-то
мн. ч. тер-ми-то-ви
членувано тер-ми-то-ви-те