термитен

Речник на българския език

термитен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тер-ми-тен
непълен член тер-мит-ния
пълен член тер-мит-ни-ят
ж. р. тер-мит-на
членувано тер-мит-на-та
ср. р. тер-мит-но
членувано тер-мит-но-то
мн. ч. тер-мит-ни
членувано тер-мит-ни-те