терминатор

Речник на българския език

термина̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • терменатор
  • терменатур
  • терминатур
  • тирменатор
  • тирменатур
  • тирминатор
  • тирминатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тер-ми-на-тор
непълен член тер-ми-на-то-ра
пълен член тер-ми-на-то-рът
мн.ч. тер-ми-на-то-ри
членувано тер-ми-на-то-ри-те
бройна форма тер-ми-на-то-ра
звателна форма