теренен

Речник на българския език

терѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. терѐн

Грешни изписвания (3)

  • теренин
  • тиренен
  • тиренин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. те-ре-нен
непълен член те-рен-ния
пълен член те-рен-ни-ят
ж. р. те-рен-на
членувано те-рен-на-та
ср. р. те-рен-но
членувано те-рен-но-то
мн. ч. те-рен-ни
членувано те-рен-ни-те